Казва се Джордж Паркър. И е най-добрият в събирането на дарения.
 Кариерата си започва продавайки шоколад "от врата на врата". А сега продава мечти. И то много добре. Кралят работи с пет-шест благотворителни сдружения, носещи гръмки и звучни имена като "Канадска асоциация на слепите", "Градина на липсващи деца", "Национална асоциация на онеправдани жени и деца", "Канадци срещу детското насилие". Събира пари за благотворителност. Срещу скромните 80 цента от всеки събран долар. Или чисти 80 % от парите на дарителите. "Кралят" е недосегаем. Дори когато съдът отнема лицензът на "Национална асоциация на онеправдани жени и деца" (сдружението, изразходило по предназначение само $1,365 от събраните $904,987 и класирано "номер 1" в класацията на "лошите момчета") бизнесът на Джордж Паркър, който е прибрал около половин милион от парите остава незасегнат. Това е защото всичко което той прави е напълно законно. В Канада не съществува закон, който да санкционира дейността на "Кралят", определяна като "хищническо събиране на суми". Единственото ограничение за подобен род дейност съществува в провинция Алберта, която изисква хора като Паркър да бъдат лицензирани, но това е всичко.
    Компанията на Паркър "Courtesy Call" е със седалище Ошауа, Онтарио и има още два офиса в провинцията - Хамилтън и Отава. Там наистина кипи дейност.Пълно е с агенти по телемаркетинг (telemarketers) и с посредници от "врата-на врата" (canvassers). Всички те работят за Паркър. А той работи най-вече заради "предизвикателството". "Не мисля, че парите са единствената движеща сила в живота" - са думите на самият Паркър, " Това което наистина ме кара да работя е предизвикателството да успея". И той успява. За по-малко от три години само една от каузите, за които работи носеща звучното име "Градина на липсващи деца" ( "номер 5 ") събира $1,600 000. От които около $1,000 000 са за Паркър. "Детско Кибер-Търсене" ( "номер 4"), които поместват снимки на липсващи деца в Интернет за същият период набира $1,800 000. От които още един милион отива за Джордж Паркър. Но както самият той казва разходите му са огромни и не е богат. Продължава да живее в скромният си трейлър (trailer) и да работи в името на каузата. Да продава мечти.
  Има една много хубава мисъл, която казва,че човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Ако Джордж Паркър знаеше тази сентенция, тя може би щеше да стане фирмено мото на "Courtesy Call". Защото казаното звучи добре и разчувства. А чувствата карат хората да дават, което създава и феноменът "Паркър". Може би след време, някои друг ще каже, че човек е толкова богат, колкото наивни са мечтите на другите. Мечтите, че давайки $5, $10 или $20 ще изкупиш годините на безразличие.
Може би ще бъде прав, а може би не. Who knows ?
                              


               (SOURCE: Toronto Star, Kevin Donovan, Investigative Reporter)